Различните семейства взимат различно участие в образователния процес на децата си – това зависи до голяма степен от следните фактори:
- Комбинация и дълбочина на уврежданията – автори като Мерион (1981) и Скел (1981) установяват, че видът, уврежданията и степента им на проявление, оказват влияние върху отношението на родителите, техните чувства и съответно тяхното участие в процеса на обучение. Някои родители се притесняват, ако уврежданията на децата им са явни и видими. За тях училището е начин да избягат от честата среща с децата си.
- Възраст на поява на уврежданията – според Мори (1983), колкото по-късно в живота на детето възникнат уврежданията, толкова по-трудно е за родителите да ги приемат и да участват пълноценно в по-нататъшното специално обучение на децата си.
- Социално-икономически фактор – въпреки че родителите във всякакво икономическо положение изпитват едни и същи чувства и емоции при появата на дете с увреждания, тяхното по-късно отношение може да има различни проявления. Семейства с по-ниско обществено положение много повече се концентрират върху самото дете и мислят повече за него, отколкото за семейни традиции.
- Финансово състояние – финансови фактори, като осигуряване на дом, храна и обезпечаване на обучението на децата в университет, са важни за всяко семейство. Това важи с още по-голяма сила за семейства с един родител, който трябва да осигури всички материални блага за себе си и за децата си.
- Време – безспорно деца с множество и дълбоки увреждания изискват отделяне на много повече време и внимание от страна на родителите. Фактът, че някои майки са принудени да напуснат работа, за да се грижат за децата си с множество увреждания, а бащата трябва да осигурява самостоятелно семейния бюджет, води до напрежение в семейството и може да повлияе както върху финансовото му състояние, така и върху взаимоотношенията. В САЩ, Великобритания, Канада, Германия и други държави, участието на родителите в образователния процес на децата си, е регламентирано със закон.
Мори (1983) препоръчва следните нива на включване и участие на зрително затруднено дете с множество увреждания в процеса на обучение:
- Положително приемане на факта, че детето е в специално учебно заведение или специална програма. Това е може би най-ниското равнище на участие, в което родителите просто дават съгласието си детето им да се обучава в специално училище и обикновено не участват по-задълбочено в образователния процес.
- Минимално участие на семейството на детето в обучението му. Родителите имат повече контакти с училищния персонал и се ангажират в дейности като обсъждания на напредъка на ученика.
- Получаване на инструкции или обучение за работа с детето. Родителите са съгласни да получат указания от специалисти какви специфични техники, методи да използват, за да помогнат на детето си да постигне напредък в различни области.
- Пълноправно участие в работата на екипа от специалисти. Родителите участват активно и редовно в оценяването на детето от екипа специалисти при разработване на индивидуалната му учебна програма, споделят свои желания и умения.
- Участие като съветник на други семейства в сходно положение. Това е високо равнище на включване на родителите, когато те се интересуват не само от своето собствено дете, неговия прогрес и постижения, но искат да помогнат и на други семейства. Те могат да осъществят телефонен контакт с други семейства, да се срещнат и да си окажат физическа и емоционална подкрепа.
- Участие в родителски организации – те започват да оказват въздействие върху цялостния образователен процес, тъй като повлияват върху законодателството на своята страна.
- Участие като специалист. Това е най-високото равнище на включване на родителите в образователния процес. Нерядко родителите, в желането си да научат повече за особеностите в развитието на своето дете и същността на неговите увреждания, посещават допълнителни университетски курсове и получават квалификация.
