Общоприетото време на развитие на психиката у човека е детството. И за обикновения човек е очевидно, че психиката у едно дете се променя от година на година, при това много от тези промени са свързани с уголемяване и усложняване на психичните възможности – способности, знания, навици, работоспособност и пр. Но тази очевидност изчезва след като човек напусне детството и навлезе в своята зрялост. По отношение на психичното развитие в тази хронологически най-дълга възраст на човешкия живот (около 40 години) се очертават следните научни възгледи:
- Индивидът престава да се развива и достига плато на психичните си възможности.
- В някои отношения индивидът се развива, напр. като личност, в други – остава на равнището си от края на детството. Последното се отнася до интелектуалните възможности на индивида.
- Голямата част от хората престават да се развиват, а едно малцинство от индивиди претърпяват цялостно развитие през годините на зрелостта.
Най-много привърженици има първото становище. За тях психология на човешкото развитие е синоним на детска психология. Най-малко психолози са склонни да поддържат третото становище и това са предимно представители на т. нар. хуманистична психология. Естествено, съществуват аргументи за всеки от споменатите възгледи за продължителността на психичното развитие у хората.
Накратко, главната идея, е следната: повечето хора претърпяват известно развитие на отделни свои психични структури и функции през зрелостта си, а някои индивиди преживяват цялостно развитие и успяват да се реализират чрез значително жизнено дело.
Всъщност тази идея за развитието през зрелостта има еволюционен резон – природата се грижи да развива индивида през детството му, за да достигне до добро равнище на обща психофизиологична дееспособност и да може да се справя с живота в социо-културна екология и да отгледа пълноценно своето поколение. В този смисъл психичното развитие през детството протича спонтанно, без особен личен принос, както самолетите се движат на автопилот. Образно казано, природата е вложила нещо като ракети носители в психофизиологичната организация на индивида, които го изстрелват автоматично на определена орбита на психично функциониране в края на детството. Оттам нататък развитието се осъществява при наличие на съдържателни цели и планове, висока инициативност и непрекъснати усилия от страна на индивида. Накратко, психичното развитие в зряла възраст предполага воля за развитие. Ако тя е слаба, или липсва, индивидът преживява кулминацията, или зенита на възможностите си в края на детството и през цялата зряла възраст “тъпче на едно място”, или дори деградира спрямо това, което е бил в началото на своята зряла възраст.
Следва още да се изтъкне, че много трудно може да се обрисува психологическият облик на зрялата възраст. Докато през детството се изявяват повече типични особености на всеки възрастов период, то през зрялата възраст вариативността на промените във всички аспекти на вътрешния свят на индивидите става толкова голяма, че става невъзможно да се установи общ модел на развитие. Защо става така, може само да се гадае, но сигурно участието в обществената система на образование има унифициращ ефект. По-просто казано, децата проявяват повече сходства в развитието си, защото ходят на училище.
