Тийнейджърството е може би най-сложният и противоречив период на човешкия живот. И в момента най-интензивно изследваната част. Особено добре проучено е късното тийнейджърство – юношеството. Всъщност тенденцията към удължаване на детството в съвременните пост-индустриални общества се отразява предимно на тийнейджърството като възрастен период. Едно време той е бил наричан “юношество” и е обхващал годините между 15 и 19 г. Сега думата “юноша” звучи високопарно и остаряло и представя децата от този възрастов период като твърде романтични и невинни същества. Тийнейджърството е название, което замества предишните периоди “пубертет” (средна училищна възраст” и “юношество” (горна училищна възраст) като ги обединява в нововъзникнал период с единна характеристика – тийнейджърство – обхващащ годините от 12 до 20 в детския живот. Ще се абстрахираме от факта, че момичетата изпреварват момчетата психически и физиологически с около 2 години и ще правим портрет на един обобщен тийнейджър, който е еднакво момче/момиче. Условно тийнейджърството се разпада на два полу-периоди (“ранен” и “късен”) поради известни различия, но общото в тях преобладава над различието. Съществената разлика между юношите преди и тийнейджърите сега е, че преди са се готвили преднамерено за зрелостта и са “бързали” да станат възрастни, да докажат на себе си и на околните, че са възрастни, докато сегашните тийнейджъри обикновено нямат такива амбиции. И все пак някои от задачите на развитие през разглеждания период са доста подобни.
Задачи на развитието през тийнейджърството са следните:
- усвояване на маскулинни /фемининни/ социални роли;
- самоутвърждаване в света на връстниците чрез противоборство и приятелство;
- възникване на духовно Аз като интегратор на самосъзнанието и на главните идентификации;
- възникване на мотиви за професионални и духовни дейности.
Ранното тийнейджърство се характеризира с бурни процеси на физическо израстване. Само по себе си това е интензивен физиологичен стрес за организма. Общо взето тогава децата са най-непослушни, своенравни, особено в училище. В този период нетърпението им да пораснат е най-голямо. Много деца войнствено отстояват претенцията си, че са вече големи. В това те по-скоро убеждават себе си и връстниците си, отколкото възрастните – родители и учители. В пози под-период се наблюдава рязък спад на учебната мотивация. Голяма част от децата започват да отбиват “учебна повинност”. Още в ранно тийнейджърство децата в Европа и Америка развиват особена тийнейжърска субкултура със специфични идоли, модни облекла и маниери на поведение. Има една особена невротичност, често проявявана в поведението и преживяванията на ранните тийнейджъри. Тя се дължи на особения дискомфорт, създаван от бързото израстване на тялото. Тогава телесното израстване доста наподобява бурния темп на растеж на бебешката възраст. А с други думи това се изявява като “болест на растежа”. Последното е важно да се помни, за това, че на тийнейджърите им е трудно да бъдат съсредоточени и работоспособни и самоконтролът им отслабва по обективни причини.
Късното тийнейджърство /юношеството/ обикновено укротява емоциите по отношение на предизвикателствата от живота. Реакциите и преживяванията са подобни, но вече се проявяват белези на нарастваща емоционална и социална зрелост.
В късното тийнейджърство човек започва да живее с ценностите и самосъзнанието на своето поколение и често ги носи в себе си безкритично цял живот. Например, за поколението, родено в средата на ХХ век, Битълс са най-великата рок-група, нещо, което не се споделя от по-късните поколения юноши. Едно поколение (генерация) споделя близки убеждения за смисъла на живота, за вкусове, отношение към секса, работата, забавленията и пр.
През късното тийнейдърство развиващият се индивид си започва да си задава въпроса: “Какво да правя с живота си?” Това, разбира се не означава, че е способен да даде ефективен отговор. По-скоро горният въпрос маркира факта, че индивидът започва да си прави план на живота, който е нещо подобно на идеен проект за бъдещо жизнено дело.
Индивидуализацията и личностовото самоутвърждаване у едновремешните юноши са започвали в периода 16-20 г., а днес са пренесени като задачи на развитието през младостта (ранната зрелост). Това е “бонус” на удълженото детство, което могат да си позволят пост-индустриалните общества. Но същевременно удълженото детство (в крайна сметка тийнейджърството е част от детството!) носи и доста негативи, които са в процес на изследване.
