Аутизма е комплексно явление, което може значително да варира от едно лице до друго.
Според съвременните схващания е прието да се говори за спектър на аутистичните нарушения, в различни комбинации и с различна степен на развитие.
Речевите затруднения са широко разпространени и ясно изразени при хората с аутизъм и представляват едно от основните нарушения при това състояние.Неспособността на подчти всички аутисти да изградят реч в съответствие с езиковия еталон се дължи на съществени нарушения в общуването.Това се проявява под формата на неправилно развитие на речта и умения за използване на езика като средство за комуникация.
Обхванат е широк спектър от снижени възможности, вариращи от пълна липса на реч (говорима, писмена или знакова) до много добри вербални способности, при което тези лица са с богат речник и спазват езиковите правила.
Голяма част от децата с аутизъм имат съпътстващи умствени затруднения и изоставане в развитието, което се отразява на обема от знания и речеви умения.
Поради пряката връзка на речта с мисленето, тези които нямат развита реч имат и по-тежки умствени затруднения и обратното – тези, на които речевите способности са сравнително по-високи имат и по-леки или изобщо нямат умствени затруднения от гледна точка на коефициента на интелигентност.
Онези които са вербални, имат по-богат речник и по-развити способности се описват като „високофункциониращи аутисти“ или „синдром на Аспергер“, за разлика от синдрома на Канер, наречен „класически аутизъм“.
Разбирането на речта при хората с аутизъм (рецептивната страна на речта) е на по-ниско ниво, отколкото може да се предположи от речевата им продукция.Това се дължи както на неразбиране на целта и значението на общуването, така и на неспособността да възприемат социалната значимост и стойност на речта.Речевите умения, ако ги има, често се използват педантично, за речеви мании и интереси по повтарящ се стериотипен начин, като могат да изглеждат безмислени за останалите.Това е особено характерно за хората със синдром на Аспергер, които имат добре развита реч, но проверката на разбирането установява, че то значително изостава.Тази особеност се проявява най-вече, когато материалът съдържа идиоматични изрази, метафори и концепции, включващи време и отношения между хора и явления.Речта може да изглежда безцелна, почти заместваща несъзнателното поведение.
Високофунциониращите аутисти, които имат богат речник, създават измамно впечатление и за високо ниво на компетентност.Тази способност може да бъде надценена, поради това, че хората с аутизъм са способни да научат някой еднотипни езикови правила, както и да възпроизведат голямо количество думи.
Способността им да учат наизуст е много добре развита, но тези умения са механични и често прикриват неразбирането на значението и целта на речта в социалното обкръжение.
Една от основните характеристики на хората с аутизъм е използването на фигуративната реч, чието съдържание не разбират напълно.Други речеви затруднения са обърнатата употреба на местоимения, затруднения при използването и разбирането на интонацията и силата на гласа, както и използване на други речеви форми, включително езика със знаци.
Хората с аутизъм могат да придобият речеви умения, но е необходимо да се имат предвид техните специфични затруднения, както и ограниченията, които им се налагат съпътстващите ги умствени затруднения.Поради това тяхното обучение се извършва строго индивидуално и съобразено с особеностите и възможностите им.
Речевите нарушения са свързани със затрудненията в изразяването и социалното взаймодействие, като проблемите с речта са отражение на това.
Интерпретацията и подкрепата трябва да се съобразяват с тези факти, а речевите умения трябва да се изграждат последователно и с разбиране за спецификата, както на социалните, така и на комуникативните умения на аутистите.
Една от най-често срещаните характерни особености е неправилната употреба на местоименията в речевия поток.Това не е характеристика само на аутизма, но е често срещана негова особеност.
Децата могат да бъдат чути често да говорят за себе си в трето лице (да казват за себе си „той“ или „тя“) и да използват тези местоимения в съобщителни или подбудителни изречения.Те често говорят за себе си със собствено име, в случайте, когато нормално се използва местоимение (например „Митко отиде на кино“ вместо „Аз отидох на кино“).Разбирането за собственото „аз“ е типично затруднение при хората с аутизъм, като това може да се обясни и като проява на изолиране от собствените действия и чувства.
Продължителното отсъствие на „аз“ може да се отразява като затруднение при възприемането на самия себе си като самостоятелна личност.Речта на аутистите рядко се използва за изразяване на собствени мисли или преживявания и по-скоро цели да предизвика определено поведение или действие от страна на другите.
Използването на местоимението „ти“ се отнася специално за лицето, на което говори аутиста, а неговата изцяло неправилна употреба частично може да се обясни с липсата на разбиране за душевното състояние на другите хора, поради „нарушената теория на ума“ и тяхната роля като „лицето на което аз говоря“.Хората с аутизъм особено много се затрудняват да разберат това, че другите имат свое собствено „душевно състояние“, техните собствени вярвания, чувства и гледни точки.Аутистите показват слабо разбиране на чувствата на другите, освен ако не са преувеличени.Поради това при тях рядко се наблюдават прояви на емпатия и съпричастност към преживяванията на другия.Те трябва да се обучават в разпознаване и разбиране на емоциите.Много характерна особеност в речта на децата с аутизъм е погрешното използване на лични местоимения.Особено трудно разбират, че при разговор „аз“ и „ти“ могат да бъдат едно и също лице, в зависимост от гледната точка.Понякога дори интелигентни аутистични деца, които говорят непрекъснато и натрапчиво, не успяват да усетят кога отекчават слушателите си.Въпреки това, че децата са обучавани в разпознаването на чувства е налице труден пренос на знанията в новата ситуация.
Речевите характеристики на лицата с нарушения от аутистичния спектър са във връзка с основните нарушения в общуването и социалното им взаимодействие.Като следствие от това страдат както формата така и съдържанието на експресивната им реч.Обучението на тези деца е по-ефективно, когато се имат предвид особеностите им и се прилага индивидуален подход за развитие на речта и личността им.
