Зрително затруднените с множество увреждания са деца като другите. Разбира се, подобна формулировка звучи донякъде наивно, но тя не изисква подценяване на нарушенията на тези деца и поставяне на високи за тях изисквания, а по-скоро да виждаме в тях деца, които могат да научат много неща и да се развиват с други, по-бавни темпове, но които деца имат своите силни страни и своите специфични потребности.
Първо детето, а после увреждането. Изхождайки от първия принцип, а именно, че зрително затрудненото дете с множество увреждания е дете като останалите, това на практика означава, че такова дете има нужда, както и всички други, от обучение, макар и по-специфично, от общуване, игра, независимост. Ако се поставят на преден план уврежданията, то тогава фокусът ще бъде върху нещастието, страданието, безпомощността и всички останали чувства на болка поради наличието на множество нарушения.
Подпомагане на цялостното развитие. Безспорно родителите са тези, които ще присъстват в живота на зрително затрудненото си дете с множество увреждания през всичките години – от най-ранна възраст до израстването му и превръщането му в зряла личност. Те са тези, които могат да оказват помощ в най-различни сфери и области от развитието – физическо конгнитивно, емоционално и т.н. Тази помощ се извършва с всекидневните дейности, по време на рутинните за всяко семейство навици – при хранене, разходка, пазар и др.
