При общуването на зрително затруднените деца с множество увреждания трябва да направим едно разграничение между общуване и език, тъй като често пъти се поставя знак за равенство между тези два термина и се приема, че единственият начин за общуване е посредством езика. Общуване е начинът, по който хората се свързват с други хора. Езикът е формална, структурирана система на общуване. Развитието на умения за общуване е от огромно значение на зрително затруднените с множество увреждания. То проличава в редица други области от обучението и играе съществена роля в участието на „социалния свят“. Преди извършване на подбор на подходяща система на общуване зрително затрудненото дете с множество увреждания трябва да премине през следните етапи:

А) Участие  – този етап се характеризира с участието на детето в различни съвместни дейности заедно с възрастния.

По този начин то развива необходимост от общуване. Например детето може да се постави на пода , където да „играе“ с възрастния с топка, дрънкалка или друга играчка.

Б) Имитация  – тъй като зрителното подражание тук е напълно или частично невъзможно, то може да се замени със слухова или тактилна имитация.

В)  Функционално използване на обекти – по правило всяко дете първо овладява определена схема на действие с всички обекти – например поставяне в устата, удряне, разклащане и т.н. След това детето преминава към комплексна схема на действие с обектите – то изследва обектите по повече от един начини. Накрая детето навлиза в света на социалните схеми, където демонстирира функционално използване на обектите, т.е. използва предметите според предназначението им – например бута количката по пода, разклаща дрънкалката, търкаля топката и пр.