от admin | ян. 18, 2024 | Статии
Тийнейджърството е може би най-сложният и противоречив период на човешкия живот. И в момента най-интензивно изследваната част. Особено добре проучено е късното тийнейджърство – юношеството. Всъщност тенденцията към удължаване на детството в съвременните пост-индустриални общества се отразява предимно на тийнейджърството като възрастен период. Едно време той е бил наричан “юношество” и е обхващал годините между 15 и 19 г. Сега думата “юноша” звучи високопарно и остаряло и представя децата от този възрастов период като твърде романтични и невинни същества. Тийнейджърството е название, което замества предишните периоди “пубертет” (средна училищна възраст” и “юношество” (горна училищна възраст) като ги обединява в нововъзникнал период с единна характеристика – тийнейджърство – обхващащ годините от 12 до 20 в детския живот. Ще се абстрахираме от факта, че момичетата изпреварват момчетата психически и физиологически с около 2 години и ще правим портрет на един обобщен тийнейджър, който е еднакво момче/момиче. Условно тийнейджърството се разпада на два полу-периоди (“ранен” и “късен”) поради известни различия, но общото в тях преобладава над различието. Съществената разлика между юношите преди и тийнейджърите сега е, че преди са се готвили преднамерено за зрелостта и са “бързали” да станат възрастни, да докажат на себе си и на околните, че са възрастни, докато сегашните тийнейджъри обикновено нямат такива амбиции. И все пак някои от задачите на развитие през разглеждания период са доста подобни.
Задачи на развитието през тийнейджърството са следните:
- усвояване на маскулинни /фемининни/ социални роли;
- самоутвърждаване в света на връстниците чрез противоборство и приятелство;
- възникване на духовно Аз като интегратор на самосъзнанието и на главните идентификации;
- възникване на мотиви за професионални и духовни дейности.
Ранното тийнейджърство се характеризира с бурни процеси на физическо израстване. Само по себе си това е интензивен физиологичен стрес за организма. Общо взето тогава децата са най-непослушни, своенравни, особено в училище. В този период нетърпението им да пораснат е най-голямо. Много деца войнствено отстояват претенцията си, че са вече големи. В това те по-скоро убеждават себе си и връстниците си, отколкото възрастните – родители и учители. В пози под-период се наблюдава рязък спад на учебната мотивация. Голяма част от децата започват да отбиват “учебна повинност”. Още в ранно тийнейджърство децата в Европа и Америка развиват особена тийнейжърска субкултура със специфични идоли, модни облекла и маниери на поведение. Има една особена невротичност, често проявявана в поведението и преживяванията на ранните тийнейджъри. Тя се дължи на особения дискомфорт, създаван от бързото израстване на тялото. Тогава телесното израстване доста наподобява бурния темп на растеж на бебешката възраст. А с други думи това се изявява като “болест на растежа”. Последното е важно да се помни, за това, че на тийнейджърите им е трудно да бъдат съсредоточени и работоспособни и самоконтролът им отслабва по обективни причини.
Късното тийнейджърство /юношеството/ обикновено укротява емоциите по отношение на предизвикателствата от живота. Реакциите и преживяванията са подобни, но вече се проявяват белези на нарастваща емоционална и социална зрелост.
В късното тийнейджърство човек започва да живее с ценностите и самосъзнанието на своето поколение и често ги носи в себе си безкритично цял живот. Например, за поколението, родено в средата на ХХ век, Битълс са най-великата рок-група, нещо, което не се споделя от по-късните поколения юноши. Едно поколение (генерация) споделя близки убеждения за смисъла на живота, за вкусове, отношение към секса, работата, забавленията и пр.
През късното тийнейдърство развиващият се индивид си започва да си задава въпроса: “Какво да правя с живота си?” Това, разбира се не означава, че е способен да даде ефективен отговор. По-скоро горният въпрос маркира факта, че индивидът започва да си прави план на живота, който е нещо подобно на идеен проект за бъдещо жизнено дело.
Индивидуализацията и личностовото самоутвърждаване у едновремешните юноши са започвали в периода 16-20 г., а днес са пренесени като задачи на развитието през младостта (ранната зрелост). Това е “бонус” на удълженото детство, което могат да си позволят пост-индустриалните общества. Но същевременно удълженото детство (в крайна сметка тийнейджърството е част от детството!) носи и доста негативи, които са в процес на изследване.
от admin | ян. 18, 2024 | Статии
Общоприетото време на развитие на психиката у човека е детството. И за обикновения човек е очевидно, че психиката у едно дете се променя от година на година, при това много от тези промени са свързани с уголемяване и усложняване на психичните възможности – способности, знания, навици, работоспособност и пр. Но тази очевидност изчезва след като човек напусне детството и навлезе в своята зрялост. По отношение на психичното развитие в тази хронологически най-дълга възраст на човешкия живот (около 40 години) се очертават следните научни възгледи:
- Индивидът престава да се развива и достига плато на психичните си възможности.
- В някои отношения индивидът се развива, напр. като личност, в други – остава на равнището си от края на детството. Последното се отнася до интелектуалните възможности на индивида.
- Голямата част от хората престават да се развиват, а едно малцинство от индивиди претърпяват цялостно развитие през годините на зрелостта.
Най-много привърженици има първото становище. За тях психология на човешкото развитие е синоним на детска психология. Най-малко психолози са склонни да поддържат третото становище и това са предимно представители на т. нар. хуманистична психология. Естествено, съществуват аргументи за всеки от споменатите възгледи за продължителността на психичното развитие у хората.
Накратко, главната идея, е следната: повечето хора претърпяват известно развитие на отделни свои психични структури и функции през зрелостта си, а някои индивиди преживяват цялостно развитие и успяват да се реализират чрез значително жизнено дело.
Всъщност тази идея за развитието през зрелостта има еволюционен резон – природата се грижи да развива индивида през детството му, за да достигне до добро равнище на обща психофизиологична дееспособност и да може да се справя с живота в социо-културна екология и да отгледа пълноценно своето поколение. В този смисъл психичното развитие през детството протича спонтанно, без особен личен принос, както самолетите се движат на автопилот. Образно казано, природата е вложила нещо като ракети носители в психофизиологичната организация на индивида, които го изстрелват автоматично на определена орбита на психично функциониране в края на детството. Оттам нататък развитието се осъществява при наличие на съдържателни цели и планове, висока инициативност и непрекъснати усилия от страна на индивида. Накратко, психичното развитие в зряла възраст предполага воля за развитие. Ако тя е слаба, или липсва, индивидът преживява кулминацията, или зенита на възможностите си в края на детството и през цялата зряла възраст “тъпче на едно място”, или дори деградира спрямо това, което е бил в началото на своята зряла възраст.
Следва още да се изтъкне, че много трудно може да се обрисува психологическият облик на зрялата възраст. Докато през детството се изявяват повече типични особености на всеки възрастов период, то през зрялата възраст вариативността на промените във всички аспекти на вътрешния свят на индивидите става толкова голяма, че става невъзможно да се установи общ модел на развитие. Защо става така, може само да се гадае, но сигурно участието в обществената система на образование има унифициращ ефект. По-просто казано, децата проявяват повече сходства в развитието си, защото ходят на училище.
от admin | ян. 18, 2024 | Статии
Развитието на човешката психика се обяснява по 4 много различни начина:
- Психичното развитие е универсален процес, програмиран в индивидуалния вариант на човешкия геном. Предопределен е темпът на остаряване, на равнището на виталност, на удовлетвореността от живота и пр. Този възглед може да се нарече “биогенетичен”;
- Позицията на индивида в обществото и опциите на конкретната тъкан на междуличностни отношения съдържат фундаменталната мотивация на развитие, както и задръжките в развитието му. Човешкият индивид е същностно социален на дълбоко безсъзнателно равнище. Последният възглед ще обознача като “социогенетичен”;
- Развитието в зряла възраст и старостта е по същество автономен процес, иницииран, поддържан и завършван от волята на индивида. Подходящо е този възглед да се обозначи като “волунтаристки”;
- Развитието на индивидите има форма и структура, които подлежат на детайлно описание, но движещите сили са неразгадаеми и следва да се въздържаме от категорични съждения за тях. Психологията на развитието става “психография”.
Няма безспорни доказателства за валидността на първите три възгледа, но това не оправдава прибягването до четвъртия като тяхна алтернатива. Психологията е длъжна да търси дълбоките източници на позитивни промени в психиката и поведението на индивида в неговата зрялост и старчески години. Макар и изключително трудно това е възможно.
Психичното развитие у възрастните се описва и обяснява чрез специфичен понятийно-категориален апарат. По-долу ще приведа най-използваните термини на текстовете в тази област на психологическо изследване:
- Психологическа възраст;
- Социална ситуация на развитието;
- Позитивна самопромяна;
- Придобивки и загуби в развитието;
- Криза на развитието;
- Психологическо време на личността;
- Личностни потенциали;
- Жизнен път;
- Жизнено дело;
- Жизнен цикъл;
- Задачи на развитието;
- Самоактуализация;
- Личностна рефлексия;
- Аз-концепция;
- Его-функции;
- Самоопределение на личността;
- Поколение;
- Кохорта;
- Жизнени избори;
- Смисложизнени ориентации;
- Стил на живот;
- Стратегии на справяне;
- Умения и компетентност;
- Жизнен план /проект/;
- Смисъл на живота;
- Удовлетвореност от живота;
- Его-идентичност;
- Времева перспектива;
- Биографични теми;
- Теми на преживявания.
Както може да се види, част от категориалния състав е същия като този, описващ и обясняващ детството. Останалите съдържат особености на психичните промени и формирования, присъщи на възрастния човешки индивид. Новите категории изразяват частично модифициране на принципите и закономерностите на индуциране на психо-поведенчески промени след детството.
от admin | ное. 26, 2020 | Статии
При появата в семейството на дете, което има проблеми и нарушения, особено ако те са не едно, а множество, родителите преминават през различни емоционални етапи или стадии, свързани с реакцията им към този неочакван факт. Разглеждаме следните етапи:
- Объркване. Родителите, които демонстрират объркване, видимо изразяват своето смущение. Те или не знаят към кого да се обърнат, или посещават различни инстанции, с надеждата да бъдат подпомогнати при вземане на някакво решение. В други случаи е възможно родителите да ограничат или спрат своите усилия само до първоначалните лекарски предписния.
- Отчаяние. Това е доста често срещана реакция на родителите, изразяваща се в силна подтиснатост и песимизъм. За такива родители обикновено всички бъдещи планове са рухнали и бъдещият живот се изразява само в черни краски. Такива родители непрекъснато се оплакват. Те се нуждаят от много такт и внимание, за да разберат, че тяхната активна намеса ще помогне на детето да заживее като всички останали.
- Бягство. Някои родители, паралелно с обичта към детето, се срамуват от неговото увреждане и не желаят да го показват пред гости или други непознати хора. Съзнателно те избягват всякакви разговори, свързани с проблемите на детето. Със спокоен тон и голяма човешка загриженост, на тази категория родители трябва да се обясни, че те не решават, а отлагат проблемите на детето, което може да задълбочи неговата инвалидност.
- Бунт. Има хора, които са в състояние да изгубят години в търсене на нечия вина за станалото, без да направят нещо сериозно за детето. Обикновено такива родители са настроени агресивно. Те обвиняват за случилото се лекари, роднини или случайни хора. Страшното е, че в цялата тази разправия, нуждите на детето остават на втори план. Родителите, демонстриращи реакция бунт, обикновено се озлобяват към другите и към себе си. Те се нуждаят от голямо внимание и търпение, за да им се разясни, че по този начин се ощетява самото дете, тъй като в случая, нищо не се решава в негова полза. Аргументирано и последователно трябва да убеждаваме родителите, че техните грижи към детето са основното, от което то се нуждае.
- Силно протежиране. Водени от чувство за състрадание и криворазбрана родителска обич, в някои семейства детето с увреждания се издига в култ. На него винаги и във всичко му се угажда и не му се позволява да върши нищо самостоятелно. В този случай трябва да помогнем на родителите да разберат, че прекаленото протежиране ще увеличи нещастието на детето, превръщайки го в напълно безпомощен инвалид.
- Занемаряване. Грижите на такива семейства се простират до удовлетворяване на най-елементарните нужди от храна и облекло, без каквито и да било грижи за формиране на някакви навици. Сериозните разговори с такива родители трябва да бъдат насочени към факта, че занемареността към детето също увеличава неговата безпомощност и те трябва да осъзнаят своите родителски задължения.
- Отхвърляне. За съжаление има случаи, когато родителите не желаят детето с увреждане и търсят различни начини за освобождаване от отговорност към него. Много трудно е да се въздейства на тази категория родители. Ефектът би бил голям, ако въздействието се извършва комплексно от специален педагог, социален работник, лекар или юрист.
- Реалистично отношение. За щастие, мнозинството от родителите бързо могат да осъзнаят, че тяхното дете е като всички останали деца и има същите нужди като тях – да играе и лудува, да бъде обичано, да се радва, да общува и пр., но може да се развие и учи по малко по-особен начин. Обикновено такива родители са реалисти в отношението си към детето. Те могат да бъдат нежни, строги, справедливи и взискателни.
от admin | ное. 26, 2020 | Статии
Различните семейства взимат различно участие в образователния процес на децата си – това зависи до голяма степен от следните фактори:
- Комбинация и дълбочина на уврежданията – автори като Мерион (1981) и Скел (1981) установяват, че видът, уврежданията и степента им на проявление, оказват влияние върху отношението на родителите, техните чувства и съответно тяхното участие в процеса на обучение. Някои родители се притесняват, ако уврежданията на децата им са явни и видими. За тях училището е начин да избягат от честата среща с децата си.
- Възраст на поява на уврежданията – според Мори (1983), колкото по-късно в живота на детето възникнат уврежданията, толкова по-трудно е за родителите да ги приемат и да участват пълноценно в по-нататъшното специално обучение на децата си.
- Социално-икономически фактор – въпреки че родителите във всякакво икономическо положение изпитват едни и същи чувства и емоции при появата на дете с увреждания, тяхното по-късно отношение може да има различни проявления. Семейства с по-ниско обществено положение много повече се концентрират върху самото дете и мислят повече за него, отколкото за семейни традиции.
- Финансово състояние – финансови фактори, като осигуряване на дом, храна и обезпечаване на обучението на децата в университет, са важни за всяко семейство. Това важи с още по-голяма сила за семейства с един родител, който трябва да осигури всички материални блага за себе си и за децата си.
- Време – безспорно деца с множество и дълбоки увреждания изискват отделяне на много повече време и внимание от страна на родителите. Фактът, че някои майки са принудени да напуснат работа, за да се грижат за децата си с множество увреждания, а бащата трябва да осигурява самостоятелно семейния бюджет, води до напрежение в семейството и може да повлияе както върху финансовото му състояние, така и върху взаимоотношенията. В САЩ, Великобритания, Канада, Германия и други държави, участието на родителите в образователния процес на децата си, е регламентирано със закон.
Мори (1983) препоръчва следните нива на включване и участие на зрително затруднено дете с множество увреждания в процеса на обучение:
- Положително приемане на факта, че детето е в специално учебно заведение или специална програма. Това е може би най-ниското равнище на участие, в което родителите просто дават съгласието си детето им да се обучава в специално училище и обикновено не участват по-задълбочено в образователния процес.
- Минимално участие на семейството на детето в обучението му. Родителите имат повече контакти с училищния персонал и се ангажират в дейности като обсъждания на напредъка на ученика.
- Получаване на инструкции или обучение за работа с детето. Родителите са съгласни да получат указания от специалисти какви специфични техники, методи да използват, за да помогнат на детето си да постигне напредък в различни области.
- Пълноправно участие в работата на екипа от специалисти. Родителите участват активно и редовно в оценяването на детето от екипа специалисти при разработване на индивидуалната му учебна програма, споделят свои желания и умения.
- Участие като съветник на други семейства в сходно положение. Това е високо равнище на включване на родителите, когато те се интересуват не само от своето собствено дете, неговия прогрес и постижения, но искат да помогнат и на други семейства. Те могат да осъществят телефонен контакт с други семейства, да се срещнат и да си окажат физическа и емоционална подкрепа.
- Участие в родителски организации – те започват да оказват въздействие върху цялостния образователен процес, тъй като повлияват върху законодателството на своята страна.
- Участие като специалист. Това е най-високото равнище на включване на родителите в образователния процес. Нерядко родителите, в желането си да научат повече за особеностите в развитието на своето дете и същността на неговите увреждания, посещават допълнителни университетски курсове и получават квалификация.
от admin | ное. 26, 2020 | Статии
При общуването на зрително затруднените деца с множество увреждания трябва да направим едно разграничение между общуване и език, тъй като често пъти се поставя знак за равенство между тези два термина и се приема, че единственият начин за общуване е посредством езика. Общуване е начинът, по който хората се свързват с други хора. Езикът е формална, структурирана система на общуване. Развитието на умения за общуване е от огромно значение на зрително затруднените с множество увреждания. То проличава в редица други области от обучението и играе съществена роля в участието на „социалния свят“. Преди извършване на подбор на подходяща система на общуване зрително затрудненото дете с множество увреждания трябва да премине през следните етапи:
А) Участие – този етап се характеризира с участието на детето в различни съвместни дейности заедно с възрастния.
По този начин то развива необходимост от общуване. Например детето може да се постави на пода , където да „играе“ с възрастния с топка, дрънкалка или друга играчка.
Б) Имитация – тъй като зрителното подражание тук е напълно или частично невъзможно, то може да се замени със слухова или тактилна имитация.
В) Функционално използване на обекти – по правило всяко дете първо овладява определена схема на действие с всички обекти – например поставяне в устата, удряне, разклащане и т.н. След това детето преминава към комплексна схема на действие с обектите – то изследва обектите по повече от един начини. Накрая детето навлиза в света на социалните схеми, където демонстирира функционално използване на обектите, т.е. използва предметите според предназначението им – например бута количката по пода, разклаща дрънкалката, търкаля топката и пр.
