Развитие на начални умения за игра при деца с аутизъм

Развитие на начални умения за игра при деца с аутизъм

Специалистите работещи с деца, единодушно признават ключовата функция на играта в живота на детето. Играта носи радост, тя е изпълнена със смисъл и допринася за детското развитие във всички възможни аспекти.

Децата с аутизъм често несправедливо са характеризирани като деца, които немогат да играят. Ако сравним играта им с тази на останалите деца наблюдаваме изоставане, но най-вече „различност“. Детето с аутизъм общува различно, учи различно, играе различно. „Аутистичен“ означава „различен“. Този факт обаче не изключва възможността детето с аутизъм да изпитва радост от играта и тя да подпомага развитието му. Независимо от особеностите на играта и специфичните им способности тези деца имат право да играят както всички останали.

Beyer&Gammeltoft определят три от изследванията върху играта на децата с аутизъм като най съществени:

  1. Подчертаната от Leo Kanner през 1943г. ограничена способност на играта като една от характерните черти на аутизъм.
  2. Съвместни изследвания на Lorna Wing и Judith Gould, които 1979г. доказват, че символната игра при децата с аутизъм е много рядко явление. Дори само тази малка група деца демонстрира само елементи от символната игра, като играе по стереотипен начин, не реагира на нови предложения от останалите деца.
  3. През 1985г. Simon Baron-Cohen, Alan Leslie I Uta Frith развиват хипотезата, наречена „теория на ума“ която инициира последващо изследване на аутизма. Теорията на ума се свързва със способноста на детето да участва в символната игра и с потенциалните му умения да разбере своето поведение и поведението на другите.

Beyer&Gammeltoft описват конфликта между мотивационната хипотеза (липса на емоционална мотивация) и между хипотезата на компетенциите (липса на въображение), сравнявайки го с ключовата дилема дали аутизмът има емоционален, или когнитивен произход.

В подкрепа на мотивационната хипотеза се изтъква фактът, че децата с аутизъм са на ниско равнище на развитие на свободната спонтанна игра, докато на тестове показват по-високо равнище, особено ако им е предложена награда и възрастният предварително структурира играта (играта е мотивирана отвън).

В подкрепа на хипотезата за компетенциите се посочва ниското равнище на въображението. Децата с аутизъм се учат да използват предмети заместители на реалните предмети (напр. пръчица вместо темометър) или да играят с куклата като с жива (слагат я да спи, хранят я и я обличат), но не могат да се пренесат в друг свят, различен от реалността, в която живеят.

Редица автори разглеждат играта на децата с аутизъм, като я описват със следните характеристики:

  • Стереотипност – независимо от вида на играта (сензомоторна, манипулативна, функционална, символна, ролева) извършените действия се повтарят схематично, без вариабилност.
  • Продължително издържане на предманипулативната игра. Това е естествен етап от развитието на играта, но докато при типично развитие тази игра бива бързо изместена от преобладаващи социални игри, свързани с общуването, при децата с аутизъм тя остава предпочитана.В голяма степен това е свързано с търсенето на силни сензорни стимулации.
  • Преобладаващи сензорни игри – (Янушко) характеризира сензорните игри като даващи на детето нови сетивни усещания. Те могат да бъдат зрителни, слухови, тактилни, двигателни, обонятелни, вкусови. Децата с аутизъм се занимават с детайлите на нещата, с нехарактерните им качества, каквито са например текстура, звук, мирис, вкус. Те използват вещите независимо от тяхната функция, като например ги тръскат, подреждат ги в редици, въртят ги в ръцете си, наблюдават движението им отблизо, миришат ги и ги облизват или дъвчат. Тези действия са свързани с нарушената сензорна интеграция на децата с аутизъм. Те имат за цел самоуспокояване и показват търсене на удоволствие и комфорт. Играчката за описваната група деца няма значението, което има за другите деца, и те предпочитат да „играят“ с предмети от бита.
  • Не са в състояние спонтанно да играят, нито да имитират в играта социална ситуация по начин, отговарящ на тяхната възраст.

Забавеност в развитието или затруднена функционална игра. При нея се предполага, че детето умее да имитира. А това при коментираната група деца е силно затруднено. Повечето деца с аутизъм не достигат такова равнище на имитация, което да позволява функционална игра. Например от столчета и масички за кукли те строят кули или ги подреждат в редици. Някой от децата успяват да ни заблудят, че играят функционално, но по-задълбоченият поглед открива, че играта им имитира ежедневните дейности „буквално“ и се повтаря в един и същ ред без наличие на варианти. Детето с аутизъм не желае да действа с предметите в съответствие с функционалното им предназначение, тъй като социалното предназначение на предмета за него не е толкова важно, колкото сензорните му качества.